Какво причинява възпалението на женските гениталии
Причините могат да бъдат инфекциозни и неинфекциозни
- Бактерии – стафилококи, стрептококи, грам/-/ бактерии, е. Коли, гонорея /трипер/, смесени инфекции
- Гъбички – кандидоза – най-чест причинител кандида албиканс – много често при диабетици,
При употреба на антибиотици, кортикостероиди, неправилна хигиена и др. - вируси – най-често херпес симплекс тип ІІ – налице са групирани мехурчета, бързо преходни върху еритемна основа, силно болезнени. Често мехурчетата се появяват и пукат твърде бързо и пациентите не ги забелязват, а виждат само малки ранички по външните гениталии стоящи една до друга., Човешки папилома вирус – кондиломи.
Хламидия – ерозивни лезии /ранички/ по влагалищните стени, причинени от инфекция с хламидия трахоматис. Когато има съчетание с уретрит /възпаление на уретрата/, болки в ставите и засягане на очите, говорим за Синдром или Болест на Райтер /Morbus Reiter/. - Спирохети – бактерия причинител на сифилис. Започва най-често 2-4 седмици след полов контакт със заразен партньор с появата на неболезнен улкус – рана по външните гениталии, анус и лигавица на устата/.
- Протозойни – трихомони
- Микоплазма
- Травма – получена след физическо нараняване, полови игри, нестандартен секс, чуждо тяло
- Токсични агенти – неподходящи измивни средства, локален афродизиак – средсва за стимулиране на ерекцията на половия член и влажността на влагалището.
- Контактна алергия – причинена от непоносимост към презервативи, лубриканти, лекарства, дезодоранти, дезинфектанти, дамски превръзки, бельо от синтетични тъкани, ново или неизпрано.
Някои кожни заболявания могат дабъдат локализирани освен по кожата и по женските гениталии – псориазис, лихен, еритема мултиформе, лекарствени реакции, афтоза и други.
- Лоша хигиена
- Нарушаване на целостта на лигавицата и полулигавицата – прежулване от неудобни дрехи, полови ексцеси, татуировки,
- Наличие на захарен диабет и др.
Как протича вулвовагинита
Основният симптом при вулвовагинитите е засиленият и променен влагалищен секрит – фруор /влагалищно течение/. При различните причинители влагалищният флуор е със специфичен цвят, гъстота и миризма. Често е налице еритем-зачервяване, оток, бистра или гнойна секреция от влагалището, ерозии и улцерации /малки ранички по външни гениталии или по влагалищните стени/.
Най-важното за диагнозата е изясняване на причинителя. За целта се правят микробиологични изследвания, микологични изследвания, търсене на хламидия, цялостен преглед – вкл. и дерматологичен преглед за изключване на съпътстващо заболяване, анамнеза за употреба на лекарства, презервативи, дезинфектанти, лубриканти и начини на практикуване на секса. При необходимост се взема и биопсия за хистологично изследване от измененията по гениталиите и за изключване на онкологичен процес.
Лечението на възпалението на женските гениталии е според етиологията – причината, която го е предизвикала и трябва да се извършва от специалист дерматолог – венеролог.
Самолечението може да доведе до хронифициране на проблема и до неговото задълбочаване.
Използвайте презервативи при полови контакти, спазвайте добра лична хигиена – мийте ръцете си преди и след уриниране, използвайте гелове за интимна хигиена – подходящото рН ще ви предпази от някои микроорганизми.
