МЦ Дерма София - ул."Бяло поле"№3, Бизнес Център Комфорт - ет. 2
Меню
МЦ Дерма София - ул."Бяло поле"№3, Бизнес Център Комфорт - ет. 2
Гениталният херпес се причинява от Негреs simplex вирус. Съществуват два типа вируси – Негреs simplex тип I и тип II. Двата типа вируси са човешки вируси и при естествени условия не се заразяват други животински видове. Антигенните структури на двата типа вируси са различни. Те съдържат специфични за всеки тип антигени. Според началните проучвания се считаше, че гениталният херпес се причинява почти изцяло от вируса тип IІ.
Двата типа вируси се различават и по тяхната локализация
Гениталният херпес е една от най-честите полово предавани инфекции. Първичната инфекция с вируса на Негреs simplex тип II става по-късно във възрастта и се свързва с половата активност за разлика от тази на HS тип I, където заразяването става още в детска възраст.
Заразяването става най-често при полов контакт, при орален секс, при близък контакт на кожа в кожа. Входна врата за инфекцията е кожата, лигавицата или полулигавицата и особено ако е нарушена нейната цялост. Заразяването с единия тип Негреs simplex не предотвратява заразяването с другия.
От мястото на първичната инокулация вирусът попада в невроните или нервните ганглии. Там той се запазва в латентно сътояние през целия живот.
Икубационният период е 2 до 7 дни.
Генитален херпес протича остро или хронично-рецидивиращо.
При мъжете рецидивиращият Негреs simplex най-често се развива върху гланса /главата на половия член/ и препуциума. Много рядко се наблюдава върху корпуса на половия член или скротума. Понякога може да се развие в уретрата с клиничната картина на остър уретрит. При първична инфекция често се съпътства от увелечаване на лимфните възли в съответната страна. Обривите обикновено се предшестват от парене, сърбеж или чувствителност на мястото няколко часа преди появата на типичните сгрупирани мехурчета върху еритемна основа. Те скоро се разкъсват и образуваните ерозии се покриват от крусти. Често пациентите не забелязват мехурчетата, защотото са се спукали много бързо и съобщават само за болезнени ранички. Оздравяването настъпва за 1-2-3 седмици.
Болните от генитален Негреs simplex са заразни по време на острата инфекция или рецидивите, когато са налице везикули /мехурчета/, ерозии и крусти. В извън рецидивните периоди те не представляват опасност за половите си партньори.
При жените гениталният херпес се локализира върху вулвата /срамните устни/, влагалището, шийката на матката, ануса, глутеусите, бедрта, пубиса. В началото заболяването се манифестира с везикули, докато по-късно се формират болезнени язви. Може да бъде съпроводено с фебрилитет, отпадналост и лимфаденопатия. При локализация на заболяването по лигавиците първите прояви са ерозии или язви, поради бързото разкъсване на мехурчетата.
Честа проява на рецидивиращият генитален херпес при жените е хормоналната му зависимост с рецидиви на всеки първи, втори или трети ден от менструалния цикъл ежемесечно.
Жените с рецидивиращ генитален херпес трябва да провеждат задължително лекарско наблюдение по време на бременността си. Предаването на инфекцията от майката на плода по време на раждане крие висок риск за плода. Жени с активен генитален херпес раждат задължително с цезарово сечение /секцио/ не по-късно от четвъртия час след изтичани на водите.
Генитален херпес е предпоставка за редица усложнения:
Лечението на гениталният херпес в повечето случаи не предотвратява появата на рецидивите. Лечението се провежда с локални и общи антивирусни препарати, както и срадства за засилване на имунната защита.
Задължитерно лечението се провежда от лекар.
Веднъж придобита инфекцията на вируса на херпес симплекс не би могла да бъде елиминирана от организма. От мястото на първичната инокулация вирусът попада в невроните или нервните ганглии, където се запазва в латентно сътояние през целия живот. Затова профилактиката за намаляване на риска от заразяване е особено важна.
Изследването за генитален херпес е в насока изследване на антитела в серума /кръвта/ за прясна инфекция или носителство или изследване на антигена – т.е. причинителя /ДНК диагностика/.