Трихомони (трихомоназа)

При жените трихомоназата атакува влагалището, шийката на матката или уретрата. Факторите, които благоприятстват трихомоназата при жената са: повишеното ниво на естрогени – при бременност или лечение с този хормон, периодът след менструация и наличие на друга бактериална флора. Трихомоните водят до понижение на броят на лактобацилите, последван от размножаване на анаеробни бактерии определящи неприятната миризма на влагалищния секрет.

Протича

• Остро в 8-10% от заразените с болезнено възпаление на вулвата и влагалището, обилно течение и болки при полов контакт.
• В повечето случаи протича подостро и се представя от бяла или жълтеникава пенеста секреция от влагалището с неприятна миризма, придружена от парене и сърбеж.
• В 10-20% може да протича безсимптомно и да бъде открита само при профилактично изследване.
• При хроничното протичане на инфекцията може да настъпят усложнения, които да доведат до стерилитет

• Острият уретрит е едва при 5% от заразените и протича с обилно, жълтеникаво, гноевидно течение от уретрата.
• По-често протича подостро с класическата сутрешна капка, придружена от слаб сърбеж, парене при уриниране.
• В 25-30% от случаите говорим за безсимптомно носителство, но то има много важно значение за пренасяне на инфекцията.

Трихомонас вагиналис може да фагоцитира други бактерии /като причинителя на трипера, хламидия/ и това да възпрепятства лечението на тези инфекции. Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции при трихомоназата.

• Ако не се лекува, трихомониазата води до:

• Възпаление на маточните тръби – неустановена и нелекувана трихомоназата може да се разпространи към маточната шийка и фалопиевите тръби, което може да доведе до фертилни проблеми (проблеми със забременяване).

• Възпаление на простатата – при дълго носителство без лечение, инфекцията може да премине към простатата и епидидимита, в резултат на което могат да бъдат засегнати репродуктивните способности у мъжа.

Трихомоназата е от особено значение по време на бременност. Бременни жени с трихомоназа, са изложени на повишен риск от

• Преждевременно раждане
• Раждане на недоносени бебета
• Макар и рядко може да провокира спонтанен аборт

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и лабораторни изследвания на секрети от уретрата, влагалището, еякулат или седимент на урината.
За диагностика на инфекцията се използват

• Микроскопско изследване на нативен препарат;
• Културелна диагностика;
• ДНК-тестове.

Лечение се провежда задължително на всички партньори с препарати производни на метронидазола, тинидазола и ниморазола. Възможно е лечението с препарати през устата да не доведе до желания резултат. В тези случаи се провежда терапия с венозни препарати.

При наличие на смесена инфекция, се прилагат и антибиотици.

След провеждане на правилно лечение са необходими две контролни изследвания през интервал от 1 месец, а при наличие на рецидив се прилага нов курс на лечение с двойно по-голяма доза на препарата.

Тъй като трихомоназата може да доведе до стерилитет, профилактиката остава на първо място по важност.

Избягване на случайни полови контакти.

Използване на презервативи, които се считат за най-сигурното и лесно осъществимо предпазно средство.

При съмнение за заразяване или при наличие на оплаквания, навременна квалифицирана медицинска помощ.

Профилактично лечение на пациенти, които са били в контакт с болен от сексуално предавана болест.

Здравна просвета и сексуална култура на подрастващите.