Трихомоназата (Trichomonasis) е една от най-честите полово предавани инфекции в днешно време. Засяга предимно мъже и жени на възраст между 16 и 30 години.

Начин на заразяване
Най-често се предава при полов контакт без предпазни средства, но съществува макар и малка възможност да бъде предадена и при ползване на общи вани, кърпи, дамски душове, басейни.

Причинител
Причинител на заболяването е Trichomonas vaginalis, който спада към камшичестите първаци. Той е различен от интестиналните (чревни) и букални (в устната кухина) трихомони, поради което не вирее в червата и устата, а само в гениталните органи. Трихомонас вагиналис е неиздържлив извън организма, поради това извънполовото заразяване от трихомоназа е по-рядко. Инкубационният период е средно 10 дни, но симптоми могат да се появят и още след 3 до 30 ден след полов контакт. Имунитет не се придобива и многократно заразяване е възможно.

Симптоми на трихомоназа

Трихомони при жената:
При жените трихомоназата атакува влагалището, шийката на матката или уретрата. Факторите, които благоприятстват трихомоназата при жената са: повишеното ниво на естрогени – при бременност или лечение с този хормон, периодът след менструация и наличие на друга бактериална флора. Трихомоните водят до понижение на броят на лактобацилите, последван от размножаване на анаеробни бактерии определящи неприятната миризма на влагалищния секрет.

Протича:
♦ остро в 8-10% от заразените с болезнено възпаление на вулвата и влагалището, обилно течение и болки при полов контакт.
♦ в повечето случаи протича подостро и се представя от бяла или жълтеникава пенеста секреция от влагалището с неприятна миризма, придружена от парене и сърбеж.
♦ в 10-20% може да протича безсимптомно и да бъде открита само при профилактично изследване.
♦ При хроничното протичане на инфекцията може да настъпят усложнения, които да доведат до стерилитет

Трихомони при мъжа:
♦ Острият уретрит е едва при 5% от заразените и протича с обилно, жълтеникаво, гноевидно течение от уретрата.
♦ По-често протича подостро с класическата сутрешна капка, придружена от слаб сърбеж, парене при уриниране.
♦ В 25-30% от случаите говорим за безсимптомно носителство, но то има много важно значение за пренасяне на инфекцията.

Трихомонас вагиналис може да фагоцитира други бактерии /като причинителя на трипера, хламидия/ и това да възпрепятства лечението на тези инфекции. Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции при трихомоназата.

Усложнения при трихомоназа

Ако не се лекува, трихомониазата води до:
♦ възпаление на маточните тръби – неустановена и нелекувана трихомоназата може да се разпространи към маточната шийка и фалопиевите тръби, което може да доведе до фертилни проблеми (проблеми със забременяване).

♦ възпаление на простатата – при дълго носителство без лечение, инфекцията може да премине към простатата и епидидимита, в резултат на което могат да бъдат засегнати репродуктивните способности у мъжа.

Трихоми и бременност

Трихомоназата е от особено значение по време на бременност. Бременни жени с трихомоназа, са изложени на повишен риск от:

♦ преждевременно раждане
♦ раждане на недоносени бебета
♦ макар и рядко може да провокира спонтанен аборт

Диагностика на трихомони

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и лабораторни изследвания на секрети от уретрата, влагалището, еякулат или седимент на урината.
За диагностика на инфекцията се използват:
♦ Микроскопско изследване на нативен препарат;
♦ Културелна диагностика;
♦ ДНК-тестове.

Трихомони – лечение

Лечение се провежда задължително на всички партньори с препарати производни на метронидазола, тинидазола и ниморазола. Възможно е лечението с препарати през устата да не доведе до желания резултат. В тези случаи се провежда терапия с венозни препарати.
При наличие на смесена инфекция, се прилагат и антибиотици.
След провеждане на правилно лечение са необходими две контролни изследвания през интервал от 1 месец, а при наличие на рецидив се прилага нов курс на лечение с двойно по-голяма доза на препарата.
Тъй като трихомоназата може да доведе до стерилитет, профилактиката остава на първо място по важност.

Трихомони – профилактика

Избягване на случайни полови контакти.
Използване на презервативи, които се считат за най-сигурното и лесно осъществимо предпазно средство.
При съмнение за заразяване или при наличие на оплаквания, навременна квалифицирана медицинска помощ.
Профилактично лечение на пациенти, които са били в контакт с болен от сексуално предавана болест.
Здравна просвета и сексуална култура на подрастващите.