МЦ Дерма София - ул."Бяло поле"№3, Бизнес Център Комфорт - ет. 2

Белези – премахване, белези от акне

Белезите се получават след нараняване на кожата или след прекарано кожно заболяване. Представляват новообразувана съединителна тъкан, която замества нормалната кожна структура в мястото на нараняването. Видът и дълбочината на нараняването определят големината на белега, а давността му – неговия цвят. В началото белезите са розови или червени, но с времето стават белезникави.

Белезите се разделят на три основни вида

  • Атрофични – разположени се под нивото на кожата и представляват малки вдлъбнатини или хлътнали полета, познати още като белези „ice pick“ (поради формата им, наподобяваща удар от пикел). Появяват се след акне, шарка, изгаряне или измръзване.
  • Хипертрофични – разположени са над нивото на кожата и са ограничени на мястото на нараняването.
  • Келоиди – представляват туморовидно разрастване на съединителна тъкан над нивото на кожата и извън мястото на самото нараняване. Може да възникне скоро след нараняване или да се развие месеци по-късно. Могат да се развият след съвсем леки увреждания на кожата, като акне, ухапване от насекоми или пиърсинг или след по-тежки наранявания като порезни рани, хирургични интервенции, изгаряния.
Хипертрофични белези Келоиди
Остават в границите на раната
Излизат извън границите на раните
Обичайна регресия за определен период от време
Не регресират с времето
Подобряват се с хирургическа интервенция
Резултатите се влошават след хирургическа интервенция
Няма връзка с цвета на кожата
По-често при лица с по-тъмен цвят на кожата
Развиват се скоро след нараняване
Може да се развият няколко месеца след първоначалното нараняване
Не се образуват спонтанно
Може да се образува и спонтанно, без предварително нараняване на кожата
Развиват се в места на рани под силно напрежение, като раменете, врата, коленете и глезените
Срещат се навсякъде по тялото, но предимно по ушните миди, горната част на раменете и ръцете, предната част на гърдите и деколтето
  • лъскави
  • обезкосмени
  • повдигнати над нивото на околната кожа
  • твърди и каучуковидни
  • първо са червени или лилави, по-късно кафяви или белезникави
  • Образуването на келоиди засяга еднакво и мъжете и жените.
  • Възраст – най-високата честота се наблюдава на възраст между 20 и 30 години.
  • Етническа принадлежност  – келоидните белези могат да засегнат всеки, но те са по-чести при чернокожите и азиатските популации.
  • Имат фамилна обремененост.
  • Анамнеза за предишно образуване на келоиди.

При нормалното заздравяване на рани има баланс между новата тъканна биосинтеза и разграждането на тъканите. Това се постига чрез процесите на апоптоза и ремоделиране на извънклетъчния матрикс (ECM).

По време на образуването на келоиди има продължителна възпалителна фаза (поради инфилтрация на имунни клетки в белега). Това допринася за свръх активност на фибробластите и повишеното отлагане на ECM, което води до изпъкване на тъканта извън първоначалния ръб на раната.

 

Не можете напълно да предотвратите келоидни белези, но можете да избегнете умишлени порязвания или наранявания на кожата като татуировки и пиърсинг.

Навременното лечение на акне ще намали вероятността от поява на белези.

Избягвайте леки кожни операции на области, по-склонни към келоидни белези (горната част на гърдите, гърба и горната част на ръцете), ако е възможно.

Келоидът е безвреден за общото здраве и не се променя в рак на кожата.

Лечението може да бъде трудно и не винаги е успешно.
Съществуват редица възможности за лечение на келоиди, които обикновено са по-ефективни, когато се използват в комбинация помежду си:

  • Нехирургично лечение
  • Локални кремове и масла за мазане
  • Полиуретанови или силиконови пластири
  • Силиконов гел
  • Превръзки под натиск – Превръзките за белези трябва да се носят в продължение на 12–24 часа на ден поне 8 до 12 седмици и може би много по-дълго.
  • Интралезионалните кортикостероиди са най-широко използваното лечение за келоиди, действащи като противовъзпалително средство, което инхибира фибробластните глюкокортикоидни рецептори. Това от своя страна регулира пролиферацията на фибробласти и инхибира синтеза на колаген.
  • Интралезионен 5-флуороурацил
  • Криотерапия – течен азот – виж повече
  • Медицински микронидлинг – виж повече
  • Субсцизия – разкъсване на фиброзиралите съединително тъканни влакна.
  • Фракциониран СО2 лазер – виж повече

 

Рядко се извършва хирургично изрязване на келоиди. 
Има лоши резултати, като честотата на рецидиви е между 40-100%. Смята се, че хирургичното изрязване стимулира синтеза на колаген – което води до повторно образуване на по-голям келоид.