МЦ Дерма София - ул."Бяло поле"№3, Бизнес Център Комфорт - ет. 2

Сифилис - Великият Имитатор

Какво представлява

Сифилисът е интермитентно активна инфекция, която протича в три основни стадия и различно дълъг латентен период. Предава се по полов път или с друг интимен контакт, също и от болна майка на плода през вътреутробното развитие (in utero) или по време на раждане при допир на детето с външните родови пътища на майката.

Кой е причинителят? Заразно ли е?

Сифилисът се причинява от спираловидния микроорганизъм Treponema pallidum, наричана още „бледа спирохета“, поради слабото й оцветяване от боите използвани за светлинна микроскпия.

В 95% от случаите се предава чрез полов контакт, като засегнатите части от тялото са ано-гениталната зона и устата.

Заразяванията без сексуален контакт са редки и настъпват при употребата на замърсени от болни лица предмети (общи прибори, чаши, четки за зъби и т.н.).

Спирохетите/трепонемите навлизат в тялото през интактната повърхност на лигавиците и през микротравми на кожата, наличието на участъци с нарушена кожна повърхност благоприятства навлизането на трепонемите в организма.

Инфекцията може да се предаде от болна майка, на плода, при което се развива – Вроден сифилис.

Вроден естествен имунитет или активен имунитет след преболедуване от сифилис не съществува. Това означава, че след излекуване човек може да се реинфектира и да се разболее отново.

Сифилисът е заболяване разпространено по целия свят, като представлява съществен проблем за държавите с ниско социално-икономическо развитие, както и за прослойките от обществото с ниска здравна култура. На повишен риск от инфекция със сифилис за изложени групите от населението с промискуитетно поведение, които често сменят сексуалните си партньори, хомосексуалистите, употребяващите венозни наркотици.

В развитието на нелекувания придобит сифилис се разлизават три клинични стадия  (първичен, вторичен, третичен), които следват един след друг, а в различно дълги периоди от време инфекцията е в латентно състояние. Възможни са и други варианти, поява на кожни форми след продължително безсимптомно носителство или дори рядко самоизлекуване.

I Първичен сифилис

Първият признак на болестта е ulcus durum или „твърд шанкър“, развиващ се на мястото на проникването на Treponema pallidum в организма, след инкубационен период от 10-90 дни (средно около 3-4 седмици). Инкубационен период е времето от момента на навлизането на спирохетите в организма и заразяване до появата на първите симптоми.

Ulcus durum се проявява като РАНА – ЯЗВА най-често в областта на половия член при мъже  и по външни гениталии при жените. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ – при всяка раничка по члена, трябва да се изключи сифилис!!!

Възможни са и локализации по оралната лигавица.

От този момент започва първичния сифилис (Syphilis primaria, Lues I). Формирането на твърдия шанкър като червена макула, която скоро се надига и се превръща е папула със същата големина. След няколко дни папулата еволюира в характерната за сифилиса неболезнена, рязко ограничена язвас овална форма, с плитко, чисто и лъскаво дъно (като лакирано), с гладки и твърди на пипане ръбове.

Липсата на болка, сърбеж и видими възпалителни промени, често стават причина пациентите да подценят сериозността на това кожно изменение и да не потърсят своевременно лекарска помощ.

Локализацията на твърдия шанкър е главно по половите органи (ано-гениталната зона), но може да се развие и навсякъде по кожата и видимите лигавици, откъдето са постъпили спирохетите.

Когато ulcus durum е разположен извън половите органи, се нарича екстрагенитален и най-често засяга: устните, езика, пръстите, лицето, гърдите, ануса, ректума.

Около една седмица след формирането на твърдия шанкър се увеличават и регионалните лимфни възли като  достигат големината на лещник. Локализацията на твърдия шанкър в зоната на цервикса при жените, както и в аналната, ректалната и перианалната зона, съчетано с липсата на болка и дискомфорт, правят протичането на първичния сифилис неазбележимо, съответно диагнозата често се поставя във втория стадий.

След 3-4 седмици от появата си, твърдият шанкър изчезва без следа.

II Вторичен сифилис

Вторият стадий на сифилиса се характеризира с разпространението и размножаването на спирохетите в различни тъкани на организма.

Вторичен сифилис се развива при пациенти, които не са получили адекватно лечение по време на първичния сифилис.

Много характерен за тази фаза на болестта е широкият спектър от клинични прояви, засягащи кожата и общото състояние на болния, което може да се влоши: поява на главоболие, световъртеж, отпадналост, загуба на апетит, болки по мускулите, ставите, температура.

Що се отнася до засягането на кожата, първата проява на вторичния сифилис (Syphilis secundaria, Lues II) е развитието на генерализиран обрив по кожата на тялото и крайниците, по длани и стъпала, който се появява около 6 месеца след заздравяването на първичната язва – твърдия шанкър.

Възможно е обривът при вторичният сифилис да застъпи крайната фаза на инволюция на твърдия шанкър и двете да се наблюдават едновременно.

Обривът при вторичния сифилис обикновено е дискретен, най-изразен по туловището, бедрата и горните крайници, като по лицето се наблюдава много рядко. Протича без сърбеж и без болка, и дори да не се приложи лечение, регресира спонтанно след 2-3 седмици, без да оставя следа.

Обривът при вторичния сифилис може да има много разнообразен изглед и да наподобява много различни състояния в дерматологията, затова и е познат още като „великият имитатор“ в дерматологията и венерологията, и винаги при неясна клинична картина и съмнение за рисков полов контакт, трябва да се подозира.

  • Изменения по лигавиците, вариращи от малки повърхностни язви, наподобяващи неболезнени афти, до големи сиви плаки.
  • Condylomata lata, това са плоски, хипертрофични, мацерирани папули, разположени в кожните гънки, където има повече влага и богатство на микроорганизми (перианално, вулва, кожната гънка под гърдите и т.н.)
  • Alopecia – представлява загубата на коса. Най-демонстративно опадват космите по капилициума – окосмената част на главата, но се засягат още веждите, миглите, брадата, пубиса и аксилите.  Загубата на коса става неравномерно, формират се плешиви полета без коса (най-често около слепоочията), приличащи на проядени от молец: moth-eaten hair loss.
  • Split papules – разположени в ъглите на устата
  • Кератотични папули по дланите и ходилата
  •  

През този период липсват клинични изяви на болестта и пациентите са привидно здрави, но те могат да заразят своите партньори!!!

Серологичните реакции са силно положителни. Подробният разпит за наличие в миналото на язвени изменения по половите органи, безсимптоми и спонтанно преминали обриви по кожата, отпадане на коса, промени в гласа, и др. насочват към диагнозата. За откриването на сифилиса в този стадии допринася системния серологичен скрининг на различни групи от населението (напр. бременни, при започване на работа, рискови професии и др.).

III Третичен сифилис

Третичен сифилис може да се развие годинии след прекаран, нелекуван или недобре излекуван първичен сифилис (Lues I). Проявите в този период са от страна на кожата и вътрешнте органи, проявяват се обикновено от 3 до 10 години след първичната инфекция, като този срок е условен.

Днес разгърната клинична картина на третичния сифилис почти не се наблюдава.

Прояви на третичния сифилис са

  • Невросифилис: tabes dorsalis, парализи
  • Кардио-васкуларен сифилис: засягане на аортата, коронарните артерии, миокарда
  • Развитие на „гуми“ – неболезнени, мековати образувания, главно засягат костите и кожата, разязвяват се и оставят белези.

Поставянето на диагнозата сифилис става чрез доказванетона положителни серологични лаборатрни тестове.

Две са групите серологични тестове, използвани за доказване на антитела при сифилисна инфекция.

  • Неспецифични или нетрепонемни

RPR
VDRL

  • Специфични или трепонемни

TPHA
FTA-Abs
TPPA
ELISA

При всяка раничка по члена, ВИНАГИ трябва да се изключи сифилис!!!

НИКОГА не си „правете„ ФАЛШИВИ изследвания за работа, брак или ако сте бременна!!!