МЦ Дерма София - ул."Бяло поле"№3, Бизнес Център Комфорт - ет. 2
Меню
МЦ Дерма София - ул."Бяло поле"№3, Бизнес Център Комфорт - ет. 2
Сифилисът е интермитентно активна инфекция, която протича в три основни стадия и различно дълъг латентен период. Предава се по полов път или с друг интимен контакт, също и от болна майка на плода през вътреутробното развитие (in utero) или по време на раждане при допир на детето с външните родови пътища на майката.
Сифилисът се причинява от спираловидния микроорганизъм Treponema pallidum, наричана още „бледа спирохета“, поради слабото й оцветяване от боите използвани за светлинна микроскпия.
В 95% от случаите се предава чрез полов контакт, като засегнатите части от тялото са ано-гениталната зона и устата.
Заразяванията без сексуален контакт са редки и настъпват при употребата на замърсени от болни лица предмети (общи прибори, чаши, четки за зъби и т.н.).
Спирохетите/трепонемите навлизат в тялото през интактната повърхност на лигавиците и през микротравми на кожата, наличието на участъци с нарушена кожна повърхност благоприятства навлизането на трепонемите в организма.
Инфекцията може да се предаде от болна майка, на плода, при което се развива – Вроден сифилис.
Вроден естествен имунитет или активен имунитет след преболедуване от сифилис не съществува. Това означава, че след излекуване човек може да се реинфектира и да се разболее отново.
Сифилисът е заболяване разпространено по целия свят, като представлява съществен проблем за държавите с ниско социално-икономическо развитие, както и за прослойките от обществото с ниска здравна култура. На повишен риск от инфекция със сифилис за изложени групите от населението с промискуитетно поведение, които често сменят сексуалните си партньори, хомосексуалистите, употребяващите венозни наркотици.
В развитието на нелекувания придобит сифилис се разлизават три клинични стадия (първичен, вторичен, третичен), които следват един след друг, а в различно дълги периоди от време инфекцията е в латентно състояние. Възможни са и други варианти, поява на кожни форми след продължително безсимптомно носителство или дори рядко самоизлекуване.
Първият признак на болестта е ulcus durum или „твърд шанкър“, развиващ се на мястото на проникването на Treponema pallidum в организма, след инкубационен период от 10-90 дни (средно около 3-4 седмици). Инкубационен период е времето от момента на навлизането на спирохетите в организма и заразяване до появата на първите симптоми.
Ulcus durum се проявява като РАНА – ЯЗВА най-често в областта на половия член при мъже и по външни гениталии при жените. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ – при всяка раничка по члена, трябва да се изключи сифилис!!!
Възможни са и локализации по оралната лигавица.
От този момент започва първичния сифилис (Syphilis primaria, Lues I). Формирането на твърдия шанкър като червена макула, която скоро се надига и се превръща е папула със същата големина. След няколко дни папулата еволюира в характерната за сифилиса неболезнена, рязко ограничена язва, с овална форма, с плитко, чисто и лъскаво дъно (като лакирано), с гладки и твърди на пипане ръбове.
Липсата на болка, сърбеж и видими възпалителни промени, често стават причина пациентите да подценят сериозността на това кожно изменение и да не потърсят своевременно лекарска помощ.
Локализацията на твърдия шанкър е главно по половите органи (ано-гениталната зона), но може да се развие и навсякъде по кожата и видимите лигавици, откъдето са постъпили спирохетите.
Когато ulcus durum е разположен извън половите органи, се нарича екстрагенитален и най-често засяга: устните, езика, пръстите, лицето, гърдите, ануса, ректума.
Около една седмица след формирането на твърдия шанкър се увеличават и регионалните лимфни възли като достигат големината на лещник. Локализацията на твърдия шанкър в зоната на цервикса при жените, както и в аналната, ректалната и перианалната зона, съчетано с липсата на болка и дискомфорт, правят протичането на първичния сифилис неазбележимо, съответно диагнозата често се поставя във втория стадий.
След 3-4 седмици от появата си, твърдият шанкър изчезва без следа.
Вторият стадий на сифилиса се характеризира с разпространението и размножаването на спирохетите в различни тъкани на организма.
Вторичен сифилис се развива при пациенти, които не са получили адекватно лечение по време на първичния сифилис.
Много характерен за тази фаза на болестта е широкият спектър от клинични прояви, засягащи кожата и общото състояние на болния, което може да се влоши: поява на главоболие, световъртеж, отпадналост, загуба на апетит, болки по мускулите, ставите, температура.
Що се отнася до засягането на кожата, първата проява на вторичния сифилис (Syphilis secundaria, Lues II) е развитието на генерализиран обрив по кожата на тялото и крайниците, по длани и стъпала, който се появява около 6 месеца след заздравяването на първичната язва – твърдия шанкър.
Възможно е обривът при вторичният сифилис да застъпи крайната фаза на инволюция на твърдия шанкър и двете да се наблюдават едновременно.
Обривът при вторичния сифилис обикновено е дискретен, най-изразен по туловището, бедрата и горните крайници, като по лицето се наблюдава много рядко. Протича без сърбеж и без болка, и дори да не се приложи лечение, регресира спонтанно след 2-3 седмици, без да оставя следа.
Обривът при вторичния сифилис може да има много разнообразен изглед и да наподобява много различни състояния в дерматологията, затова и е познат още като „великият имитатор“ в дерматологията и венерологията, и винаги при неясна клинична картина и съмнение за рисков полов контакт, трябва да се подозира.
През този период липсват клинични изяви на болестта и пациентите са привидно здрави, но те могат да заразят своите партньори!!!
Серологичните реакции са силно положителни. Подробният разпит за наличие в миналото на язвени изменения по половите органи, безсимптоми и спонтанно преминали обриви по кожата, отпадане на коса, промени в гласа, и др. насочват към диагнозата. За откриването на сифилиса в този стадии допринася системния серологичен скрининг на различни групи от населението (напр. бременни, при започване на работа, рискови професии и др.).
Третичен сифилис може да се развие годинии след прекаран, нелекуван или недобре излекуван първичен сифилис (Lues I). Проявите в този период са от страна на кожата и вътрешнте органи, проявяват се обикновено от 3 до 10 години след първичната инфекция, като този срок е условен.
Днес разгърната клинична картина на третичния сифилис почти не се наблюдава.
Поставянето на диагнозата сифилис става чрез доказванетона положителни серологични лаборатрни тестове.
Две са групите серологични тестове, използвани за доказване на антитела при сифилисна инфекция.
RPR
VDRL
TPHA
FTA-Abs
TPPA
ELISA
При всяка раничка по члена, ВИНАГИ трябва да се изключи сифилис!!!
НИКОГА не си „правете„ ФАЛШИВИ изследвания за работа, брак или ако сте бременна!!!