Дисхидроза
Дисхидротичната екзема е една от най-честите форми на екзема.
Какво е Дисхидроза/Помфоликс?
Дисхидроза/Помфоликс – pompholyx (от гр – мехур), наричана още дисхидротична екзема е една от формите на екзема (дерматит – възпаление на кожата) . Състоянието представлява вид дерматит, с хронично-рецидивиращо протичане, характеризиращ се с появата на везикули (мехурчета) по дланите и ръцете, пръстите, понякога и стъпалата.
Кого засяга дисхидрозата?
Дисхидротична екзема засяга най-често:
- подрастващите и възрастни от 20 – 40 гогишна възраст.
- преобладава сред женския пол.
- установява се асоциация с контактен и атопичен дерматит
- установена асоциация с палмоплантарна хиперхидроза
Какви са причините за дисхидроза?
Дисхидротичната екзема е резултат на множество, взаимодействащи си фактори от околната среда и вътрешната среда на организма.
- Подозира се връзка с изпотяването на дланите (палмарна хиперхидроза), тъй като често, обостряне и влошаване на дисхидрозата се наблюдава през топлите месеци, и в условия на повишена влажност. Интересен е фактът, че образуването на мехурчета, не е свързано с нарушения в структурата или функцията на потните жлези, но въпреки това, повишеното потоотделяне може да влоши наличната дисхидроза/помфоликс. Терапията на хиперхидрозата с ботулинов токсин може да подобри състоянието на помфоликса.
- Дисхидротичната екзема често е израз на атопичен дерматит. По – рядко е израз на алергичен контактен дерматит, като поява и обостряне се наблюдават при контакт с алергени и иританти (вода, детергенти, органични разтворители, киселини и основи, топло, студено и механчно триене.
- Наследствени фактори.
- Психически и физически стрес.
- Възпалителна гъбична инфекция.
- Нежелана лекарствена реакция към медикаменти.
Как изглежда дисхидротичната екзема?
Дисхидротичната екзема се представя като симетрични, твърди, дълбокоразположени мехурчета, по дланите, външната и вътрешната страна на пръстите на ръцете, и по-рядко по стъпалата и пръстите на краката. Появата на мехурчетата е съпроводена със силен сърбеж. Големината на мехурчетата варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. След като мехурчетата се спукат и се излющят, кожата изглежда суха, зачервена и напукана.
Усложнение на дисхидротичната екзема представлява вторичната бактериална инфекция, тогава светлата, каквато е нормално, течност в мехурчетата, придобива гноен вид. Чести причинители са Staphylococcus aureus и Streptococcus pyogenes. Симптомите се изразяват в болка, подуване, наличие на пустули (гнойни мехурчета).
Диагноза
Диагнозата се поставя от дерматолог. При съмнителни, неповлияващи се и атипични случаи е възможно да се направи микологично изследване и алергологично тестуване (patch testing). Кожна биобсия рядко е необходима и не е специфична.
Лечение
Терапията на дисхидротична екзема е продължителна и се извършва с кортикостероиди за локално приложение, емолиенти, студени компреси, при необходимост – антибиотици, антимикотици и др. до успешно овладяване на възпалението. След това се цели траен контрол и защита посредством използване на предпазни ръкавици, избягване на контакт с алергени и иританти, прилагане на бариерни кремове, антиперспиранти и емолиенти.