Дисхидроза

Дисхидротичната екзема е една от най-честите форми на екзема.

Какво е Дисхидроза/Помфоликс?

Дисхидроза/Помфоликс – pompholyx (от гр – мехур), наричана още дисхидротична екзема е една от формите на екзема (дерматит – възпаление на кожата) .  Състоянието представлява вид дерматит, с хронично-рецидивиращо протичане, характеризиращ се с появата на везикули (мехурчета) по дланите и ръцете, пръстите, понякога и стъпалата.

Кго засяга дисхидрозата?

Дисхидротична екзема засяга най-често:

  • подрастващите и възрастни от 20 – 40 гогишна възраст.
  • преобладава сред женския пол.
  • установява се асоцияция с контактен  и атопичен дерматит
  • установена асоцияция с палмоплантарна хиперхидроза 

Какви са причините за дисхидроза?

Дисхидротичната екзема е резултат на множество, взаимодействащи си фактори от околната среда и вътрешната среда на организма.

  • Подозира се връзка с изпотяването на дланите (палмарна хиперхидроза), тъй като често, обостряне и влошаване на дисхидрозата се наблюдава през топлите месеци, и в условия на повишена влажност. Интересен е фактът, че образуването на мехурчета, не е свързано с нарушения в структурата или функцията на потните жлези, но въпреки това, повишеното потоотделяне може да влоши наличната дисхидроза/помфоликс. Терапията на хиперхидрозата с ботулинов токсин може да подобри състоянието на помфоликса.
  • Дисхидротичната екзема често е израз на атопичен дерматит. По – рядко е израз на алергичен контактен дерматит, като поява и обостряне се наблюдават при контакт с алергени и иританти (вода, детергенти, органични разтворители, киселини и основи, топло, студено и механчно триене.
  • Наследствени фактори.
  • Психически и физически стрес.
  • Възпалителна гъбична инфекция.
  • Нежелана лекарствена реакция към медикаменти.

Как изглежда дисхидротичната екзема?

Дисхидротичната екзема се представя като симетрични, твърди, дълбокоразположени мехурчета, по дланите, външната и вътрешната страна на пръстите на ръцете, и по-рядко по стъпалата и пръстите на краката. Появата на мехурчетата е съпроводена със силен сърбеж. Големината на мехурчетата варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. След като мехурчетата се спукат и се излющят, кожата изглежда суха, зачервена и напукана.

Усложнение на дисхидротичната екзема представлява вторичната бактериална инфекция, тогава светлата, каквато е нормално, течност в мехурчетата, придобива гноен вид. Чести причинители са  Staphylococcus aureus и Streptococcus pyogenes. Симптомите се изразяват в болка, подуване, наличие на пустули (гнойни мехурчета).

Диагноза

Диагнозата се поставя от дерматолог. При съмнителни, неповлияващи се и атипични случаи е възможно да се направи микологично изследване и алергологично тестуване (patch testing). Кожна биобсия рядко е необходима и не е специфична.

Лечение

Терапията на дисхидротична екзема е продължителна и се извършва с кортикостероиди за локално приложение, емолиенти, студени компреси, при необходимост – антибиотици, антимикотици и др. до успешно овладяване на възпалението. След това се цели траен контрол и защита посредством използване на предпазни ръкавици, избягване на контакт с алергени и иританти, прилагане на бариерни кремове, антиперспиранти и емолиенти.

Д-р Данчева - запази час

ОНЛАЙН ЗАПАЗВАНЕ НА ЧАС

Резервирайте час при д-р Данчева.