Баланит – зачервяване на члена

бактерии – стафилококи, стрептококи, грам/-/ бактерии, смесени инфекции
гъбички – гъбички по пениса – най-чест причинител кандида албиканс – много често при диабетици, при продължителна · употреба на антибиотици, кортикостероиди, неправилна хигиена и др.
вируси – най-често херпес симплекс тип ІІ – налице са групирани мехурчета, бързо преходни върху еритемна основа, силно болезнени. Често мехурчетата се появяват и пукат твърде бързо и пациентите не ги забелязват, а виждат само малки ранички по члена стоящи една до друга.
хламидия – ерозивни лезии /ранички/ пръснати по главата на члена, наподобяващи географска карта, причинени от инфекция с хламидия трахоматис. Когато има съчетание с уретрит /възпаление на уретрата/, болки в ставите и засягане на очите, говорим за Синдром или Болест на Райтер /Morbus Reiter/.
спирохети – бактерия причинител на сифилис. Започва най-често 2-4 седмици след полов контакт със заразен партньор с появата на неболезнен улкус – рана на члена /по-рядко по външни гениталии, анус и лигавица на устата/.
акари – краста – наличие на еритемни надигнати папули по члена и тестисите наречени лимфоцитоми.

травма – получена след физическо нараняване, полови игри, нестандартен секс
токсични агенти – неподходящи измивни средства, локален афродизиак – средсва за стимулиране на ерекцията и влажността на половия член
контактна алергия – причинена от непоносимост към презервативи, лубриканти, лекарства, дезодоранти, дезинфектанти
Някои кожни заболявания могат дабъдат локализирани освен по кожата и по половия член – псориазис, лихен, еритема мултиформе, лекарствени реакции, афтоза и други.

• Вродена или придобита фимоза – невъзможност за пълно забелване на главата на половия член / затова след обрязване възпалението но главата на половия член се наблюдава изключително рядко/.
• Лоша хигиена
• Нарушаване на целостта на лигавицата и полулигавицата – прежулване от неудобни дрехи, полови ексцеси, татуировки, инжектиране на силикон и др.
• Наличие на захарен диабет и др.

Често е налице еритем-зачервяване, оток, бистра или гнойна секреция, ерозии и улцерации /малки ранички по члена – главата и/или препуциума/.

Най-важното за диагнозата е изясняване на причинителя. За целта се правят микробиологични изследвания, микологични изследвания, търсене на хламидия, цялостен преглед – вкл. и дерматологичен преглед за изключване на съпътстващо заболяване, анамнеза за употреба на лекарства, презервативи, дезинфектанти, лубриканти и начини на практикуване на секса. При необходимост се взема и биопсия за хистологично изследване от измененията по члена и за изключване на онкологичен процес.

Лечението на възпалението на глават на члена и препуциума е според етиологията – причината, която го е предизвикала и трябва да се извършва от специалист дерматолог – венеролог. Самолечението може да доведе до хронифициране на проблема и до неговото задълбочаване.

Използвайте презервативи при полови контакти, ако нямате непоносимост към тях, спазвайте добра лична хигиена – мийте ръцете си преди и след уриниране, използвайте гелове за интимна хигиена – подходящото рН ще ви предпази от някои микроорганизми.