Какво е гонорея
Гонореята е инфекциозно и силно заразно заболяване, познато ни още древността. Причинява се от Neisseria gonorrhoeae. При мъжете се проявява с гнойно уретрално течение, а при жените с гнойно цервикално, бяло течение, като аногениталната зона и фаринксът също могат да се засегнат и при двата пола. Развието може да е остро, хронично или асимптоматично като носителство, което е една от причините за широкото епидемиологично разпространение на гонореята.
Кой е причинителят? Заразно ли е?
Гонорея (трипер) се причинява от Грам-отрицателния диплокок – Neisseria gonorrhoeae.
Инфекцията се предава само от човек на човек, при сексуален контакт или от майката на плода в процеса на раждане, при контакт на плода с родовите пътища на майката.
Причинителите на гонореята, наречени още гонококи, имат афинитет към цилиндричния епител, какъвто има по лигавицата на уретрата и цервикса, следователно това са структурите, които най-често се засягат и възпаляват. Гонококите притежават и способността да преживява в други клетки, например в левкоцити, и трихомони.
Този процес се нарича ендоцитобиоза и има отношение към протичането и персистирането на инфекцията. Пример за ендоцитобиоза е когато при едновременното боледуване от трихомоназа (виж стр. Трихомоназа) гонококите намират убежище в едноклетъчното тяло на трихомона и става защитен от циркулиращите в кръвта антибиотиц. Така те продължават размножаването си в организма.
Съществува ли имунитет
Спрямо гонококите, вроден естествен имунитет или активен имунитет, след преболедуване не съществува.
Това означава, че след излекуване човек може да се реинфектира и да се разболее отново.
Кой боледува
Най-засегнати са млади, сексуално активни хора.
Инфекцията при мъжете най-често е манифестна и протича като остро възпаление на уретрата (уретрит).
У жените в 70% процента от случаите се наблюдава безсимптомно протичане, поради което, именно жените се смятат за „резорвоар на инфекцията“.
На повишен риск от развитие на гонорея са изложени групите от населението с промискуитетно поведение, които често сменят сексуалните си партньори.
При гонореята се наблюдава и вертикална трансмисия – когато инфектирана майка, зарази плода си в процеса на раждане, при контакта на плода с инфектираните родови пътища. Това води най-често до развитието на гонококов конюнктивит у новороденото (рядко пневмония). Тъй като гонореята е широкоразпространена инфекция, независимо то изследването на жената за гонококи по време на бременността, веднага след раждането, в очите на новороденото се поставят 1-2 капки 1% разтвор от сребърен нитрат (метод на Crede) за профилактика на гонококовия конюнктивит.
Протичане
Остър гонококов уретрит
Инкубационният период варира от 1-7 дни (средно 3), но е възможно и удължаване и до 15 дни. След изтичане на инкубационния период, болния започва да чувства парене и сърбеж в областта на предната част на уретрата – близо до изходния отвор, от където се отделя оскъден, слузест секрет. Още на следващия ден секретът става обилен, гъст, с гноен, жълтозеленикав цвят. Секретът е богат на гонококи, които могат да се наблюдават микроскопски. Болният усеща силно парене и болка при уриниране. Отворът на уретрата е зачервен и леко подут, а по бельото е възможно да остават жълто-зеленикави, гнойни петна.
Ако лечение не се проведе в следващите седмици, настъпва възпаление и на задната част на уретрата, при което болките при уриниране се засилват, чувстват се почти постоянно мъчителни позиви за уриниране, а в края на уринирането се появяват често няколко капки кръв. Болният усеща тежест в скротума, болезнени ерекции, урината потъмнява, като са възможни и температура, отпадналост и болки в мускулите и ставите, при рязко протичаща инфекция.
Хроничен гонококов уретрит
След 6-7 седмици, при липса на лечение или недостатъчно лечение (каквото най-често е самолечението) се развива хроничен гонококов уретрит. Той е почти безсимптомен, защото болките и паренето намаляват, а секрецията се свежда до оскъдна и бистра на цвят капка, която се получава след изтискване на уретрата („сутрешна капка“). Този факт прави гонореята опасна в епидемиологично отношение, защото болният, успокоен от намаляването на острите начални симптоми, може да зарази много контактни лици, преди да разбере, че е инфектиран.
Усложнения на гонореята при мъжете
баланопостит, парауретрит, кавернит, литреит, периуретрален абсцес, простатит и др.
Инкубационният период при жените не се различава от този при мъжете, но поради честото безсимптомно протичане е трудно да бъде определен. Остър гонококов уретрит и цервицит се наблюдават сравнително рядко. Протича с парене и сърбеж, болка при уриниране, изтичане на жълто-зелен гноевиден секрет. При жените дори остро настъпилата гонорея можа да остане незабелязана, ако жената има от преди това „бяло течение“, увеличаването му при инфекция с гонококи, се подценява от жената и се отдава на простуда. В такива случаи, гонореята се открива едва при заразяването на партньора.
Характерно за жените е хроничното протичане, което започва с оскъдно течение и минимално парене при уриниране. Често инфекцията се проявява за първи път с настъпили вече усложнения.
Усложнения на гонореята при жените
бартолинит, ендометрит, салпингит, оофорит и др.
- оцветена по Грам намазка – микроскопски препарат
- изолиране на Neisseria gonorrhoeae от култура
Лечението на Гонорея е с антибитици.
За консултация, диагностика и лечения потърсете задължително ЛЕКАРСКА ПОМОЩ!!!
Самолечението може да доведе до хронифициране на инфекцията!
